Секта ли е Кришна съзнание?

Кратък отговор

Ако търсите бърз отговор — не, Кришна съзнание не е секта. То е съвременната форма на древна теистична традиция, наречена гаудия вайшнавизъм, представена на света от Шрила Прабхупада през 1965 г. и институционализирана като ИСКОН през 1966 г.

Този отговор обаче не изключва възможността в история дълга шест десетилетия и в организация с над 850 центъра по света да е имало вътрешни конфликти, човешки грешки или отделни случаи на неподходящо поведение. Никоя международна общност — религиозна или светска — не е освободена от такива случаи. Целта на статията е да разграничи учението и организацията от отделни хора и събития.

Защо този въпрос се задава толкова често

Има няколко исторически и културни причини, поради които въпросът „Харе Кришна секта ли е?“ се повдига често в българската публична среда:

• Визуална разпознаваемост. Оранжевите дрехи, киртаните на улицата и раздаването на книги във всички големи градове по света са направили движението необичайно видимо в сравнение с други религиозни общности.
• Медийна рамка от 80-те и 90-те. В част от западната и източноевропейската преса от този период всяко ново религиозно движение автоматично попадаше под общото понятие „нова религия“ или „култ“, независимо от философските му корени.
• Липса на достъпна информация на български. Учението почива на обширни санскритски писания и на превода им от Шрила Прабхупада, но малка част от литературата е достъпна на български език за нецелево търсене.
• Смесване с несвързани случаи. Понякога отделни групи, дори без връзка с ИСКОН, се представят като „харе-кришна“, което води до объркване.

Какво означава думата „секта“

Думата „секта“ идва от латинското secta — „път“, „школа“, „учение“. В нейния първоначален, неутрален смисъл тя обозначава последователи на определен учител или учение. В този смисъл всяка духовна школа — християнска, будистка, ислямска или вайшнавска — технически е „секта“.

В съвременния български, руски и някои западноевропейски езици обаче думата е придобила силно негативно значение — приблизително еквивалентно на „култ“ в разговорния американски английски. Тя обикновено предполага:

• манипулиране на съзнанието на членовете;
• физическа или психологическа принуда;
• изолиране от близки и общество;
• тайно ръководство;
• финансова експлоатация;
• невъзможност човек да напусне.

Точно този разговорен смисъл повечето хора имат предвид, когато питат „секта ли е Кришна съзнание?“. Затова статията разглежда въпроса не в неговия етимологичен, а в неговия практически смисъл.

Богословска, разговорна и социологическа употреба

Полезно е да се разграничат три различни начина, по които думата се използва:

1. Богословска употреба. В християнска богословска перспектива „секта“ означава група, отделила се от основната църква. В този тесен смисъл никое небиблейско движение — включително ислям, будизъм или вайшнавизмът — не е „секта“, защото не е произлязло от християнството. Затова определението не се прилага коректно към Кришна съзнание.
2. Разговорна употреба. В този смисъл „секта“ е синоним на „опасен култ“. Тук отговорът зависи от конкретни критерии, които се разглеждат по-долу.
3. Социологическа употреба. В академичната социология на религията се използват класификации като „църква“, „деноминация“, „секта“ и „култ“ — всяко с различно и специализирано значение, обикновено без ценностна оценка. Според тази класификация ИСКОН най-точно се вписва в понятието „нова религиозна общност“ или „вайшнавска деноминация“, а не „секта“ в изконния социологически смисъл.

Какво представлява ИСКОН

ИСКОН е официалната международна организация на движението. Съкращението идва от английското International Society for Krishna Consciousness — Международно общество за Кришна съзнание. Учредена е на 13 юли 1966 г. в Ню Йорк като религиозна и образователна организация с нестопанска цел.

Днес движението има над 850 центъра, храма, общности и селски проекти в над 100 държави. Публичната му дейност включва духовни програми в храмовете, преводи и издания на ведическа литература, образователни програми, културни събития и хуманитарната програма Food for Life, която раздава милиони вегетариански храни годишно. За общ преглед виж страницата за ИСКОН.

История на организацията

Гаудия вайшнавизмът, който ИСКОН представя, е установен от Шри Чайтаня Махапрабху през XVI век в Бенгал. През XX век ученикът и последовател на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура — А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада — получава указание да представи учението на английски език.

През септември 1965 г., на 69-годишна възраст, Шрила Прабхупада пристига в Ню Йорк с товарен кораб. През следващата година основава ИСКОН. През следващото десетилетие открива над сто храма, превежда десетки томове ведически писания и подготвя първото поколение западни ученици.

След неговото напускане през 1977 г. движението преминава през вътрешни промени в управлението, включително преход от система на назначени регионални учители към по-разпределено ръководство. Тези преходи не са скрити — те са документирани в собствени и външни академични изследвания и са част от нормалната история на всяка голяма религиозна общност.

Основни вярвания и практики

За пълно въведение виж основната pillar статия „Какво е Кришна съзнание“. Накратко:

• Кришна е Върховната Личност на Бога.
• Живото същество е вечна душа, а не тяло.
• Целта на живота е любов към Бога, изразена чрез бхакти йога.
• Основната практика е повтарянето на маха мантрата „Харе Кришна“.
• Начинът на живот включва вегетарианска храна и четири регулиращи принципа, приемани доброволно.

Тези принципи са публично документирани в стотиците книги на Шрила Прабхупада и не се променят от храм на храм или от страна в страна.

Как се управлява ИСКОН

ИСКОН се управлява от GBC (Governing Body Commission) — Управителен съвет, учреден лично от Шрила Прабхупада през 1970 г. със специална препоръка да поеме управлението на движението след неговото напускане. GBC е колективен орган от старши предани, отговорни за различни зони и функционални направления.

Ежегодните заседания на GBC са публично известни, а решенията и политиките на организацията са публикувани — включително онлайн. Регионалните и националните структури са подчинени на общите глобални принципи, но имат оперативна автономия. Тази структура е сходна с тази на много други световни религиозни общности и не отговаря на модела „тайно ръководство“, който често се приписва на сектите.

Може ли човек свободно да посещава програми

Да. Храмовете на ИСКОН, включително в България, са отворени за посетители. Никой не е задължен да декларира членство, да плаща входна такса или да преминава през процес на „приемане“, за да присъства на неделна програма, лекция или киртан. Хората идват и си тръгват свободно.

Практикуващият може да задълбочава участието си, ако желае — чрез посвещение (дикша) с духовен учител. Този процес обаче е доброволен, изисква време и вътрешна убеденост и не е условие за посещаване на програми.

Може ли човек свободно да спре участието си

Да. Няма формална процедура на „напускане“, защото няма формална процедура на „влизане“ за общите практикуващи. Дори при посветени ученици — ако човек реши да прекрати практиката, това е негово лично решение. Няма организационен механизъм, който да го задължи да остане, да го наказва или да го преследва.

Този факт е една от най-съществените разлики между Кришна съзнание и групи, за които основателно се говори като за секти. В културата на ИСКОН е нормално човек да се отдръпне за години и след време да се върне — или да не се върне. И в двата случая отношението към него остава уважително.

Нужно ли е човек да живее в храм

Не. Огромното мнозинство от практикуващи в света и в България живеят у дома със семействата си като т.нар. грихастхи — домакини. Само малка част избират монашеско положение като несемейни ученици (брахмачарини) или в отреченото положение саняси. И трите положения са признати във ведическата култура като различни, но еднакво ценни пътища.

Домашната практика — джапа, четене, вегетарианска храна, семейна духовна дисциплина — е напълно достатъчна и не изисква преместване в храм.

Отношение към семейството

„Бхагавад-гита“ ясно представя семейния живот като законен духовен път. Учението подчертава отговорността към родителите, съпруга и децата. Оттеглянето в монашество съществува като възможност, но винаги е било свобода на малцинството, а не изискване към мнозинството.

Практикуващият не се очаква да прекъсва връзките с близки, които не споделят неговата практика. Напротив — уважителното и търпеливо отношение към семейството се разглежда като част от духовната зрялост.

Отношение към образование и работа

Учението не изисква изоставяне на образование или професия. „Бхагавад-гита“ представя работата не като пречка, а като поле, в което духовността може да бъде проявена — стига дейността да е честна и посветена на Кришна. Практикуващите работят в най-различни професии: лекари, учители, инженери, търговци, фермери, IT специалисти, творци, административни служители.

В много страни ИСКОН развива и собствени образователни институции — от начални училища до академични изследователски центрове. Няма общ принцип, който да противопоставя вярата на светското образование.

Дарения и финансиране

Храмовете и центровете на ИСКОН се издържат от няколко източника:

• доброволни дарения от практикуващи и посетители;
• разпространение на книгите на Шрила Прабхупада;
• продажба на прасадам, ведически артикули и услуги на ресторанти;
• селскостопанска дейност (в общности като фермите);
• дарения за конкретни проекти и хуманитарни програми.

Никой не е задължен да прави дарения, за да получи достъп до програми, лекции, мантрата или храна. В много храмове неделните обяди се предлагат безплатно или срещу свободно дарение. Няма система на „десятък“ или задължителен процент от доходите.

Финансовата отчетност варира по страни в зависимост от местното законодателство за нестопански и религиозни организации. За конкретна информация читателят е добре да се обърне пряко към храма или общността, с която е в контакт.

Ролята на духовния учител

Ролята на духовния учител (гуру) е ключова във вайшнавската традиция и понякога поражда съмнения при хора, които не са запознати с тази култура. Ще уточним:

• Гуру в гаудия вайшнавизма е учител в духовната наука, който предава знанието от предишни учители в непрекъсната верига (парампара). Той не се представя за въплъщение на Бога.
• Взаимоотношението „ученик — учител“ е доброволно. Ученикът се изследва и не е длъжен да приема учител, преди да е убеден.
• Дори след приемане на посвещение, ученикът не е освободен от собственото си разсъждение и морална отговорност. Ако учителят наруши официалните принципи, ученикът има правото и духовната основа да се дистанцира.

Тази позиция е официално документирана и не се отклонява от нея в писанията и коментарите на Шрила Прабхупада.

Как да се различават официалните принципи от поведението на отделни хора

Това е може би най-важната част от статията. Много обвинения срещу „харе-кришна“ произтичат не от учението, а от поведението на конкретен човек, храм или лидер в даден исторически момент. Тези случаи трябва да се разглеждат конкретно — не като аргумент срещу цялото движение, но и не като нещо, което автоматично трябва да се отрече.

Полезно е да се направят следните разграничения:

• Учение — какво казват книгите на Шрила Прабхупада и класическите писания. Това е публично и проверимо.
• Официална политика на ИСКОН — какво е приел GBC. Това също е публично.
• Практика на конкретна общност — как се прилагат принципите на дадено място. Тя може да варира.
• Поведение на отделен човек — това е лична отговорност и не отразява учението или организацията.

Когато срещнете критика, добре е да попитате: „За кое от четирите нива става дума?“ — това позволява справедлива преценка.

Как човек да разпознава нездравословно поведение във всяка организация

Независимо от конкретното учение, международната социология на религията изброява няколко общи признака, които трябва да предупредят читателя. Прилагайте ги към всяка организация — религиозна или светска — с която се срещате:

1. Контрол над информацията. Забрана да се четат външни източници, да се задават критични въпроси или да се обсъждат съмнения.
2. Изолиране от близки. Настояване да се прекъснат отношения със семейството и приятели, които не са членове.
3. Финансова принуда. Изискване за задължителни плащания, „заеми“ или прехвърляне на собственост.
4. Липса на изход. Заплахи, обиди или последствия при опит за напускане.
5. Тайно ръководство. Липса на прозрачна структура и на публична информация кой ръководи.
6. Двоен стандарт. Едни правила за обикновените членове, други за ръководството.
7. Мисленето „ние срещу всички“. Представяне на външния свят като враждебен или духовно опасен, за да се обоснове изолирането.

Когато прилагате тези критерии към Кришна съзнание, отговорите обикновено са отрицателни — но същият тест е добре да се приложи към всяка организация, преди да се включите в нея сериозно.

Как да направим собствена информирана преценка

Практически стъпки:

1. Прочетете първоизточника. „Бхагавад-гита такава, каквато е“ и статията „Какво е Кришна съзнание“.
2. Прегледайте раздела с митове и факти за конкретни разпространени твърдения.
3. Посетете храм или програма. Наблюдавайте лично начина, по който се общува с посетителите. Не бързайте.
4. Задайте директни въпроси. Ако някой ви обезкуражи да питате или иска да прекратите контактите с близките си — това е сериозен знак.
5. Задайте си време. Всяка сериозна духовна практика изисква години. Ако някой ви притиска за бързи решения — не бързайте.
6. Запазете критичното си мислене. Ведическата традиция изрично защитава задаването на въпроси. „Бхагавад-гита“ (4.34) описва процеса като „смирено запитване“ — не сляпо приемане.

Често задавани въпроси

Източници

• А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада, „Бхагавад-гита такава, каквато е“ (в частност 4.34), The Bhaktivedanta Book Trust.
• А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада, „Шримад Бхагаватам“, The Bhaktivedanta Book Trust.
• Официална информация за ИСКОН — iskcon.org и публични документи на GBC.
• Satsvarupa dasa Goswami, „Srila Prabhupada Lilamrta“ — официална биография в няколко тома, The Bhaktivedanta Book Trust.
• Академични изследвания на новите религиозни движения — общи критерии за класификация на религиозните общности; изведените в статията социологически критерии за нездравословни групи са конспект на широко приети индикатори в социологията на религията и не са цитирани буквално от конкретен автор.

Свързани теми

• Какво е Кришна съзнание
• Какво е ИСКОН
• Кой е Шрила Прабхупада
• Гаудия вайшнавизъм
• Митове и факти за Кришна съзнание
• Четирите регулиращи принципа
• Кришна съзнание в България
• Свържете се с редакцията