Какво е ИСКОН

Кратък отговор

ИСКОН е официално регистрирана международна религиозна организация в вайшнавската традиция. Не е нова религия — учението, което представя, се основава на класически ведически текстове, тълкувани в приемствената линия на Шри Чайтаня Махапрабху (1486–1534). Целта на движението е разпространение на духовно знание, практика на бхакти йога и възпяване на маха мантрата „Харе Кришна“.

Име и значение

Английското име е International Society for Krishna Consciousness, а официалната абревиатура е ISKCON. В българската публична среда е установено кирилското изписване ИСКОН. Терминът „Кришна съзнание“ е избран от Шрила Прабхупада като превод на санскритското кришна-бхавана— постоянно вътрешно съсредоточаване върху Кришна.

Седемте цели при учредяването

В учредителните документи, депозирани на 13 юли 1966 г. в Секретариата на щата Ню Йорк, Шрила Прабхупада формулира седем цели на обществото:

1. Систематично разпространение на духовно знание сред цялото общество и обучение на хората в техниките на духовния живот, за да се възстанови нарушеният баланс на живите ценности в живота на хората и да се постигне истинско единство и мир по света.
2. Разпространение на Кришна съзнание, така както е разкрито в „Бхагавад-гита“ и „Шримад Бхагаватам“.
3. Сближаване на членовете на обществото и приближаването им до Кришна — Върховната Личност — за да може всеки да разбере, че всяка душа е неотделима частица от Върховния (Кришна).
4. Разпространение и насърчаване на движението санкиртана — колективно възпяване на святото име, така както е учил Шри Чайтаня Махапрабху.
5. Изграждане на свещено място за трансцендентно забавление на Кришна, посветено на Върховната Личност на Бога.
6. Обединяване на членовете в едно семейство и обучение по проста и естествена форма на живот.
7. Издаване и разпространение на периодични издания, книги и друга литература в подкрепа на изброените цели.

История (1966–днес)

1966–1977 · Основаване и растеж

Първият храм се открива в наето помещение на 26 Second Avenue в Ню Йорк. През 1966–1968 г. се откриват центрове в Сан Франциско, Монреал, Бостън, Лос Анджелис. През 1969 г. движението стъпва в Лондон, където Джордж Харисън от The Beatles помага в записа на киртан-албума „Radha Krishna Temple“ (продуциран от Харисън, издаден от Apple Records, 1971 г.). До 1977 г. — годината на напускането на Шрила Прабхупада — ИСКОН има над сто центъра на всички обитаеми континенти.

1977–1990 · Институционализация

След напускането на Шрила Прабхупада движението преминава през период на изясняване на управлението. Възникват вътрешни спорове за ролята на новите духовни учители; част от тях са преодолени с реформи в GBC през 80-те години. Изградени са храмовете в Бомбай (Джуху), Майапур и Вриндавана.

1990 г. – днес · Разширяване

Отваря се пътят към Източна Европа и постсъветските държави, включително България, където първите общности се формират в началото на 90-те години. През 2010-те приключва мащабното изграждане на храма Chandrodaya Mandir в Майапур. През 2020-те се увеличава акцентът върху онлайн образованието и локалните общности извън храмовия модел.

GBC и управлението

През 1970 г. Шрила Прабхупада основава Governing Body Commission(GBC) — колективен управителен съвет. Днес GBC се състои от около 30–40 членове, всеки от които отговаря за определена географска зона или функция. Решенията се приемат по формален начин на годишни срещи в Майапур, Индия.

Няма пост „ръководител на ИСКОН“. Всеки храм е самоуправляващ се и подчинен на локалната държавна юрисдикция; GBC координира въпросите, които се отнасят до цялото движение — доктрина, стандарти на посвещение, дисциплина.

Приемствена линия

ИСКОН се позиционира като продължение на Брахма-Мадхва-Гаудия сампрадая — приемствената линия от Брахма, през Мадхвачаря (XIII в.), Шри Чайтаня Махапрабху (XVI в.) до Бхактивинода Тхакур, Бхактисиддханта Сарасвати и Шрила Прабхупада. Тази приемственост е основанието да се твърди, че учението не е ново, а тристочерна традиция.

Виж: Гаудия вайшнавизъм — подробна статия за произхода и учителите в линията.

Религиозна практика

Ежедневието в един храм на ИСКОН включва:

• Мангала-арати (ранна сутрин, около 4:30) — първо богослужение.
• Джапа-медитация (лично повтаряне на маха мантрата на броеница).
• Гуру-пуджа и класове по „Шримад Бхагаватам“.
• Пладнешно арати и разпространение на прасадам.
• Вечерна програма — киртан, „Бхагавад-гита“, беседи.

Практикуващите вън от храма следват адаптирана версия на тази програма у дома — редовно повтаряне на мантрата, четене на писанията и вегетарианска храна, предлагана на Кришна. Основен етичен кодекс са четирите регулиращи принципа.

Издателска дейност — BBT

Bhaktivedanta Book Trust (BBT), основан от Шрила Прабхупада през 1972 г., е основното издателство на движението. Публикува превод и коментар на „Бхагавад-гита такава, каквато е“ на над 80 езика, включително на български. Приходите от книгите отиват изцяло за печат на нови издания и за строеж на храмове.

Образование и наука

Академични институции, свързани с ИСКОН, включват Bhaktivedanta College в Белгия, Oxford Centre for Hindu Studies (сътрудничество), и научни програми в Индия. Ръкоположени академици от движението (напр. Радхика Раманадас, Едвин Брайънт, Кена Уилсън) преподават в западни университети. Академичните изследвания на движението (E. B. Rochford, J. S. Judah, T. Hopkins) са цитирани в статии по социология на религията.

Хуманитарни програми

Food for Life — най-голямата вегетарианска програма за хранене в света, оперираща в над 60 държави. През 2020–2022 г. програмата разпределя милиони порции топло хранене, документирано в независими медии. Другите хуманитарни направления включват екологични и селскостопански проекти на устойчиви ферми (напр. New Vrindaban в САЩ, Govardhan Ecovillage в Индия).

Критики и отговори

Като всяко голямо международно движение ИСКОН преминава през критики и вътрешни кризи. Публично известните включват:

• Спорове около духовни учители след 1977 г. В края на 80-те и началото на 90-те години GBC реформира системата за посвещение, за да отговори на злоупотреби от няколко конкретни ръководители.
• Случаи на насилие в гурукули (интернатни училища) през 70-те и 80-те години. ИСКОН официално признава тези случаи, извинява се публично и създава Child Protection Office (CPO), който продължава да функционира.
• Обвинения в „сектантство“. Международни академични изследвания (напр. решенията на съда в Италия и на религиоведни институти в Германия) са потвърдили, че ИСКОН отговаря на определението за автентична религиозна общност, а не за секта. Виж „Секта ли е Кришна съзнание“.

ИСКОН в България

В България дейности на ИСКОН се провеждат от началото на 90-те години. Има общности в София и духовна ферма в района на Ахелой (New Madhuvan). Актуалната информация за адреси, контакти и програми поддържаме на отделна страница:

→ Кришна съзнание в България

Забележка: за да избегнем публикуване на непроверени данни, конкретни адреси, телефони и графици се публикуват само след потвърждение от официалните представители на общността.

Често задавани въпроси

Източници

• Учредителни документи на ISKCON, щат Ню Йорк, 13 юли 1966 г.
• ISKCON Communications Journal — рецензирано академично издание.
• E. Burke Rochford Jr., „Hare Krishna in America“ (Rutgers UP, 1985).
• E. Burke Rochford Jr., „Hare Krishna Transformed“ (NYU Press, 2007).
• J. Stillson Judah, „Hare Krishna and the Counterculture“ (1974).
• Kim Knott, „My Sweet Lord: The Hare Krishna Movement“ (1986).
• Официална страница на ИСКОН — iskcon.org.
• Bhaktivedanta Book Trust — bbt.org.

Свързани теми

• Кой е Шрила Прабхупада
• Гаудия вайшнавизъм
• Какво е Кришна съзнание
• Секта ли е Кришна съзнание
• Бхагавад-гита
• Шримад Бхагаватам
• Четирите регулиращи принципа
• Митове и факти
• Кришна съзнание в България
• Контакти